Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Петък, 28 Февруари 2020г.
Четиво

Проклятие тегнело над тоя, дето на Разпети петък работи

Петък, 22 Април 2011г.
Автор: в. Атака
На големия празник Великден православният
християнин трябва да загърби земните дела


Великден е най-светлият и най-важният празник в православното християнство. Подготовката за него е свързана с поредица от обреди, които се извършват през Страстната седмица. Нека в навечерието на Възкресение Христово да си припомним какво повелява традицията за последните два дни от Страстната седмица.

За българите от стари времена важала строгата забрана да се работи на Разпети петък. Денят, в който са разпънали на кръста Христа, не бил отреден за работа и хората строго следели, щото никой да не наруши святата забрана и наместо на духовни помисли, да се отдаде на земни дела. Тогава се допускало (по някои места) само изографисването на вече боядисаните яйца. Обикновено констатацията, че еди коя си работи тъкмо на тоя ден, звучала като проклятие и най-строга присъда: "На Разпети петък да пере (да меси, да ткае), страх от Бога си няма."

В съботата обаче
забраната за работа
леко била повдигана

за ония невести, които не били сколасали да свършат туй - онуй, като например да вапцат яйцата, а понякога и козунаците да омесят, щом не са го сторили до тогаз, но това наистина се допускало в редки случаи. Та нека видим как българките от старо време вършели в края на Страстната седмица единствената позволена им работа.
Писането на яйцата ставало или докато са още бели, или като са вече боядисани. Начините били няколко: най-примитивният - с листа. Към яйцето се прилепвали с конци или се увивали с парцалче различни листа, в чиято форма трябвало да бъде шарката. После яйцето се пускало в боята. След като се махнели листата, на тяхно място се откроявала шарката. С разтопен восък и с перо от птица се пишело върху бялото яйце, което обаче преди това трябвало да е стипцосано. След това то се пускало в боята. При тази техника обаче украсата не била особено сполучлива.
Техниката на рисуване с ножче пък изисквала голяма вещина и майсторство. С ножче по повърхността на боядисаното яйце се правели различни фигури, образи и прочее орнаменти. Този метод на украсяване бил много стар и особено майсторски го прилагали едновремешните български резбари калугери, които изрязвали черковни кръстове. Затова най-красивите писани великденски яйца някога можело да се видят в Рилския, Зографския и Хилендарския манастир.
Денят на големия празник Великден (Пасха, Неделя, Възкресение) се отличавал с обичаи със строго определен религиозен и ритуален характер.
Тяхната цел била не само да се изрази почит към по-възрастните, но и младите да бъдат предпазени от болести и зли сили.

Най-важно на
Великден било да
се носи поклон

Всяка млада булка, придружена от мъжа си, е трябвало да направи посещение на кръстника, девера и на родителите си. При девера се ходело само първата година, ако дотогава невястата не е родила. У родителите също се ходело само първата година. У кръстника се ходело в течение на 3 години, а в някои случаи до 5 - 6. Булката обличала най-хубавите си дрехи (великденското рухо). Младата жена носела великденска погача и червени яйца, а понякога и печена кокошка. Младоженецът носел бъклица с червено вино. Тези дарове се наричали поклон.
Вече на гости, булката целувала ръка на кръстника и кръстницата, като им давала торбата с поклона. После младоженецът целувал ръка на кръстника и му поднасял виното, след което целувал ръка и на кръстницата. Подир това домакини и гости сядали да обядват. На изпращане младите хора получавали на свой ред дарове. Същата процедура се повтаряла у родителите на булката и при девера.
След великденския обяд всички моми, водени от кумицата, отивали на определено място, където имало високо и клонесто дърво, на което се връзвала люлка. Всички млади жени и деца гледали да бъдат полюлени, за да не боледуват и да не им причиняват зло самодивите и змейовете. Докато се люлеели, всички припявали кратки песнички и играели Великденско хоро. То също представлявало ритуал с голямо религиозно-митично значение. На това хоро не се свирело, а се играело само по мелодията на хороводните песни, изпълнявани от сладкогласни девойки.
Великденското хоро траело повече от час, докато свърши започната песен.

Денят, в които синът Божии Иисус бе разпнат на кръста

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта Му и погребението Му. Преди началото на службата, на специално място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог. По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
88 %
Не
11 %
Общо гласували: 16631