Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Четвъртък, 1 Октомври 2020г.

Търсенето в архив извежда резултати само от броевете показани по долу. *


От: До:


Моля, изберете поне един критерий за търсене.

Видео игри насаждат агресия сред младежите

Брой: 1687 | Дата: 2011-08-11
Автор: в. Атака
Симулатори учат децата ни как да крадат и убиват 

Агресията и ужасяващите прояви на насилие сред децата са едни от основните проблеми, с които трябва да се справи днешното общество. Липсата на родителски контрол и социалните фактори дават широко отражение върху тези прояви, но не по-малко важна е средата, в която растат младежите, а именно -изпълнена с насилие и бруталност виртуална върхушка, където убийствата и кражбите са нещо нормално, дори задължително за преминаване на "следващото ниво". Изпълнените с насилие компютърни игри вече са достъпни за деца от всякаква възраст и масово изпълват ежедневието им. Те са новите възпитатели на съвременната младеж, а методите им варират от дребни кражби и нецензурни изрази до изнасилвания и убийства. Никак не е чудно, че на този фон детската престъпност не спира да расте, като наскоро МВР обяви, че всяко шесто разкрито престъпление у нас е извършвано от непълнолетни.
Безконтролният достъп до игри, изпълнени с насилие, се явява сериозен проблем не само у нас, но и в Европа, където институциите не могат да стигнат до съгласие относно ограничаването на бруталните симулатори за деца. Предприетите до момента мерки се оказват неефективни, а докато отговорните органи умуват над нови такива, децата ни се превръщат в професионални убийци, нетрепващи пред жестоките престъпления. 
Агресията сред днешната младеж се превръща във все по-сериозен обществен проблем. Той може да бъде окачествен и като цивилизационен такъв, тъй като в модерния забързан свят родителите имат все по-малко време за децата си, за тяхното възпитание и моделиране като съвестни членове на обществото. Така младите израстват в среда, изпълнена с безконтролно насилие и поощрявано деградиращо поведение.
Показателен пример в това отношение са видео игрите, набиращи все по-голяма популярност сред подрастващото население. Изпълнените с насилие и престъпления симулатори не се превръщат в очакван отдушник на младежката агресия, а точно обратното - представят я като нещо нормално и дори наложително за оцеляване. Игрите с явни елементи на насилие не позволяват на децата да научат за нормални последици или нормални методи за решаване на конфликти. Те смятат, че пребиването или убийството на някой ще реши всичките им проблеми. Освен това, стрелба по някого няма да изпрати на играча на затвора. Вместо това, той ще спечели 100 допълнителни точки като бонус. Това изпраща погрешен сигнал към децата.
Никак не е чудно, че на този фон у нас преди дни бе обявена статистика, според която

всяко шесто разкрито престъпление у нас е извършено от дете
Според нея противообществените прояви на момичета и момчета до 18 години са се увеличили рязко само за първите шест месеца на 2011-та. Всеки месец повече от 540 деца крадат, блудстват, ограбват, изнасилват или продават наркотици. Това са момичета и момчета, които още не са навършили 18 години и вместо училището, познават до болка интериора на районното управление. Традиционно обликът на детската престъпност се характеризира най-вече с кражбите, където цифрите за първите 6 месеца на годината също отчитат ръст. В периода януари - юни са разкрити 2327 кражби, извършени от деца, което е с 613 повече спрямо същия период на 2010 г., когато са били 1714. Най-сериозно е увеличението при домовите кражби - 539, или с 236 повече от миналата година.
Макар тези престъпления да могат да се обяснят до голяма степен със социалните фактори, свързани с безработицата и ниския стандарт на живот у нас, немалка роля в тези процеси оказва и средата, в която израстват децата. В ценностната система на подрастващите кражбата и дори физическата саморазправа не са нещо лошо, а просто начин да преминеш на следващото ниво. Факт е, че тези процеси са съществували и преди изобретяването на видео игрите, но не в подобна масовост и не от толкова ранна детска възраст.
Редица международни изследвания посочват, че видеоигрите могат да доведат до увеличаване на емоционални и поведенчески симптоми като разстройство при децата. Изследователите също така отбелязват, че играенето на видео игри за продължителен период може да доведе до спад на вербална памет (памет за думи и словесни статии) изпълнение. Компютърните игри са доста пристрастяващи и това изисква децата да седят за дълги часове пред компютъра, което пък води до различни нарушения на здравословното състояние като киселини, гадене, повръщане, колит, мигрена, главоболие, болки в гърба и кожни заболявания.
Според проучване на Американската асоциация на психолозите

съществува връзка между видеоигрите с насилие и агресивните деца
Шефът на проучването проф. Крег Андерсън от Университета в Айова заявява, че "честото "излагане" на видеоигри с насилие увеличава вероятността от агресивно поведение както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Подобна употреба повишава също агресивното мислене и агресивните чувства и намалява социалното поведение." Изследването на Андерсън твърди, че независимо от възрастта, пола и културата на играча, насилствените видеоигри повишават риска от бъдещо агресивно поведение.
Тенденцията във видеоигрите е за търсене на все по-голяма доза реалистичност в сюжетите. Така ако преди 10 години децата избиваха анимирани чудовища, очертанията на които трудно се различаваха по изпълнения с пиксели екран, то днес подрастващите "очистват" реални хора, във възможно най-достоверна среда. Независимо дали става дума за военна операция в Близкия изток или свада по улиците на някой американски град, малчуганите преминават без никакъв свян през своите противници - образи на реални хора, повечето от които дори имат имена. Затова когато в един момент подрастващите се окажат с истинско оръжие в ръце, в поведението им няма и капка невинност. Все пак те са тренирали за този момент много години, а в боравенето с огнестрелни или хладни оръжия са полупрофесионалисти.
Тази теза бе подкрепена от доц. Румяна Божинова, психолог към Българската академия на науките. Според нея показваното в телевизионните филми или в компютърните игри може да стимулира по един или друг начин детската агресия. Доцентката дава за пример САЩ, където "борбата" с медиите започва още през 50-те години на миналия век. Там е доказано, че много от убийствата, извършени от младежи, са копирани от нещо, което са видели по телевизията.
Компютърните игри също оказват влияние и върху това. Според изследователите от БАН, увлечението и пристрастяването на децата към тях представлява все по-голям обществен проблем. Според проучванията най-разпространени сред децата са игрите с агресивно съдържание. Анализът на съдържанието на 278 основни игри на пазара сочи ясно, че 57% от тях съдържат насилие, жестокост, битки, сражения и войни. Останалите 43 % са предимно спортни симулатори с коли и мотори, футбол и баскетбол (Balerdi, 1999).  Незначителен е делът на развлекателните, забавните и образователните игри. От особено значение е фактът, че около 80 % от играещите в детска и юношеска възраст предпочитат игрите с насилие. В тях действителността е представена по твърде стереотипен и нехуманен начин, включващ отхвърлени от съвременното общество  ценности като насилие, расизъм, сексизъм, военна структура, егоизъм и т.н. Агресивното поведение е превърнато в основен способ за разрешаване на конфликтите,  а различните се третират като неприятели, които трябва да бъдат отстранени. Играещият извършва забранени в обществото действия (мами, убива, краде), за които получава награди под формата на енергия или допълнителен живот. Според изследване на доц. Божинова, посочените игри оказват негативно влияние върху децата. Тази тенденция е доказана върху различни групи лица, включително в мащабното проучване на Requena (2004, по Blеzqez, 2004), включващо 3222 деца и юноши. Установено е също, че много от младите извършители на убийства в училищата в САЩ нямат реален опит с оръжие, но са завладени от компютърните игри с насилие (Strasburger, Donnerstain, 2000; Hanson, 1999). Подчертава се значението на изпълняваната от първо лице роля в играта, за овладяване на агресивни поведенчески модели (Grossman, 1996). Обръща се специално внимание и върху представата и отношението, което формират компютърните игри към жената. Те често включват сексистки елементи и подронват женския авторитет. В компютърните игри обикновено представителките на нежния пол притежават ангелски лица, привлекателни тела с нереалистични пропорции и много често са оскъдно облечени.
Според проучването проблемът с пристрастяването към компютърните игри е актуален и у нас. Юношите в България, подобно своите връстници от западна Европа и САЩ, имат възможност да се забавляват с игри от всякакви видове и жанрове. В тази връзка все по-определено се очертава необходимостта от задълбоченото изучаване на отношението на децата към компютърните игри,  пристрастяването към тях и съответно

ефекта на играта
върху развитието на децата
овладявания поведенчески репертоар, ценности, представи за човешките взаимоотношения и др. Търсенето на специфични пътища за превенция на негативните влияния на компютърните игри също придобива особено значение.
Божинова съветва родителите да наблюдават децата си и какво играят те, за да не се стигне до ситуация, в която убийствата, макар и на картинка, да се подминават с безучастие. По този начин децата не могат да бъдат научени какво означават страданията на пострадалите, а единствено успеха на победителите.
Сериозен остава и проблемът с възрастовите ограничения при продажбата на игри, изпълнени с насилие. Още през 2007 г. външния министър на Италия и бивш еврокомисар по правосъдието и вътрешните работи Франко Фратини призова ЕС да предприеме мерки за ограничаване на достъпа на малолетните до такива игри. Сред предишните предложения на Фратини беше идеята за приемането в целия ЕС на правила за етикиране на такива игри, насочени към деца, и създаването на доброволен код на поведение при изработването им. Етикетите биха могли да включват възрастови ограничения и предупреждения за родителите. В крайна сметка Брюксел реши да остави на местните власти да решат доколко строги ще бъдат мерките във всяка страна. Според Фратини настоящия контрол в ЕС е недостатъчен и често например продавачите не проверяват възрастта на децата, които купуват видео игри, обозначени като неподходящи за деца под 16 годишна възраст. Затова предложението на външния министър бе да бъдат хармонизирани санкциите за продавачите, които не се съобразяват с възрастовите ограничения за игрите. То обаче не засяга забрана на определени игри.
И до ден днешен обаче липсва ефективен контрол при продажбата на игри, включващи насилие. Докато не бъде създаден такъв, можем само да се надяваме, че нашите деца няма да възприемат поведението на героите от виртуалните симулатори, чиято основна цел е да убият врага, понякога бе изключително жесток начин. 

Американци подредиха
топ 10 на най-опасните игри 


Скандалните видеоигри, изпълнени с насилие са толкова много, че едва ли някой може да окачестви кои от тях са най-вредни за подрастващите. Все пак учените от американският National Institute on Media and the Family публикуваха списък на най-неприличните и съдържащи насилие видеоигри. Специалистите смятат, че той ще помогне на родителите да опазят децата си от игри, които не са подходящи за тяхната възраст. Институтът е определил кои са 10-те най-агресивни, непристойни и изпълнени със сексуално съдържание видеоигри.
Ако досега организацията се обръщаше предимно към производителите и търговците на компютърни и видеоигри, призовавайки ги да усъвършинстват системата за възрастово ограничение, то сега призивите са насочени към родителите, които да следят какви игри играят децата им.
Отчетено е, че разпространителите на игри вече успяват да осъществят съществен напредък за защита на непълнолетните от "секса, наркотиците и насилието" на екрана. Според данни на изследователските центрове на National Institute on Media and the Family компютърните и видеоигрите ежеднивно се ползват от 97 процента от децата в САЩ.
Според оценката на института тези игри се отличават с особена бруталност, агресивност, насилие и влияят изключително негативно на психиката на подрастващите.

Виртуалната наркомания заплашва и възрастните

Агресията във видеоигрите не са единствената опасност, която дебне деца и възрастни във виртуалното пространство. Според редица психиатри интернет зависимостта вече е сериозен проблем и следва официално да се признае за медицинско заболяване. Те отбелязват, че прекомерното увлечение по игри и общуване чрез електронната поща и социални мрежи, може да доведе до сериозни психични разстройства. Психиатърът Джералд Блок посочва няколко фактора, които според него определят Интернет зависимостта:
1. Злоупотребата с Интернет често е свързано със загуба на чувство за време и подтискане на обикновените психически настройки.
2. Абстинентен синдром, в това число и чувство за злоба, напрежение и/или депресивно състояние при липса на достъп до компютъра.
3. Потребност от купуване на все по-мощни компютри, инсталиране на все повече програми и прекарване на много време пред компютъра.
4. Негативни последствия като склонност към спорене, лъжа, общо намаляване на ефективността, умора и социална изолация.
В Брадфордския център за лечение на Интернет зависимостта казват, че тя все по-често фигурира в бракоразводните процеси и при различните трудови конфликти.
Според Блок, това разстройство е толкова сериозно, че заслужава да бъде внесено в Диагностичното и статистическото ръководство по психични заболявания, които се ползват от психиатрите за диагностика и класификация на психическите недъзи. Интернет зависимост (на английски Internet аddiction disorder - IAD, или Pathological Internet use - PIU) според най-разпространеното определение е натрапчиво желание да влезеш в Мрежата  и неспособност да излезеш навреме оттам. За пръв път това състояние е описано в средата на 90-те от нюйоркския психиатър д-р Айвън Голдбърг. В САЩ е създаден и първият Center for On-Line Addiction под ръководството на проф. Кимбърли Йънг от Питсбъргския университет.
Независимо, че редица специалисти все още отказват да класифицират интернет зависимостта като медицинско заболяване, нейното отражение се забелязва все по-често сред обществото и най-вече сред младите, чиято среда е изпълнена с игри и виртуални преживявания.

Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
88 %
Не
11 %
Общо гласували: 16647