Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Вторник, 17 Септември 2019г.

Търсенето в архив извежда резултати само от броевете показани по долу. *


От: До:


Моля, изберете поне един критерий за търсене.

Археолози Разкриват чудесата на „Българския Мачу Пикуу“

Брой: 1680 | Дата: 2011-08-02
Автор: в. Атака
Уникалната владетелска резиденция може да се окаже център на тракийски комплекс от огромно значение

Преди дни разкопките на връх Кози грамади бяха възобновени. Сега там отново работят археолозите на Иван Христов.
Всички върхове и местности около Кози грамади са осеяни с могили, светилища и крепостни зидове, обясняват специалистите. Те подозират, че пространството наоколо с 40 км в диаметър може да се окаже тракийски комплекс от огромно значение. А тракийската резиденция от 4 век пр.н.е. като архитектура, начин на градеж, устройство и редица други показатели се свързва директно с монументалния тракийски храм в Четиньова могила край Старосел, който бе открит от Георги Китов.
Археологическият комплекс, маркиран на картата през 2005 година е съставен от крепост, светилище, широк път, който опасва Кози грамади и резиденция.

Откритото от архео-лозите е разположено
на 4 дка площ.

А геодезичното заснемане и сондажите изяснили, че представлява добре планиран монументален градеж с прави ъгли, в средата на който е разположена представителна постройка. Тя вероятно е храм с по-сложни функции, които владетелят изпълнявал. Защото в Древна Тракия той бил не само пълководец, но и върховен жрец. Резиденцията е опасана от мощна крепостна стена.
Акцент на проучванията преди 5 години била монументалната постройка, разположена на 100 кв.м. площ. Тя е с добре оформен вход, украсена с йонийска рамка врата, аристократична за времето си дворцова постройка. Археолозите разполагат с датиращ материал - монети, открити на пода на сградата, заедно с царска инсигния - предмет, показващ царското достойнство. Монетите са три - на

Филип Македонски, на Тракийския херсонес (днешен Галиполи) и най-важната - на Терес Втори, който е един от последните мощни владетели на Тракия, воюващ с Филип Македонски.
В планината са открити и доказателства за присъствието на войски на Филип Македонски. Цялата тази територия на Одрийското царство е завладяна доста трудно от Филип Македонски през зимата на 342-341 година преди Христа. По планинските места траките са водили "партизанска война" срещу нашествениците.
Мястото около тракийската владетелска резиденция вероятно е било тракийски политически център за района. Той е интересен и с перспективите си за изследвания в областта на тракологията. Тракийските храмове тук са били свързани от трасе, подобно на Свещения път за Делфи, казва Христов. Според него светилищата не съществуват изолирани, а около тях се строят комплекси и така се оформя една свещена територия.

Почеркът
на голям архитект
личи ясно

по монументалната постройка в средата на комплекса. Строежът не е случаен. Според археолозите това е единствената постройка в България с подобна специфика на архитектурата. Тя била покрита с керемиди, подът бил нивелиран идеално, стените са с перфектна обработка на блоковете. От двете страни към платформата в дъното водели стъпала, които образували уникално за тези земи пространство. То е тясно и вероятно е служило за съхраняване на скъпи вещи, като съкровищата на владетеля например, или пък е място, където царят-жрец оставя своите жречески символи, предназначени за отделните ритуали. Вратата била еднокрила, отваряща се навътре. Пред нея това лято археолозите открили парчета от скъпа гръцка керамика, която само богатите властители ползвали. Открити били и луксозни предмети на бита, което свидетелства за високия статус на обитателите на резиденцията.
Петте години, които разделят откриването на тракийския център от това лято са пагубни на археолозите. Пропуснати са редица добри възможности за финансиране на работата им. Повърхността на блоковете, от които е изградена представителната сграда на резиденцията, започнала да се руши.

Иманярите разкопавали
могила след могила
до самия връх

бавно и методично, без да бъдат обезпокоявани от нищо и никой.
Съсипани са черните пътища към Резиденцията, които до 2005 година били в що-годе добро състояние.
Само за дни от началото на разкопките това лято археолозите разкрили добре запазен ъгъл на югозапад, мощна, дебела 2 метра стена и бойна платформа, от която войниците охранявали. При разчистване в противоположния ъгъл имало огромни блокове, тежащи около тон и дълги над един метър, познати от други тракийски паметници от този период. При разчистването им попаднали на очертанията на крепостна стена, изградена от големи дялани блокове.
Тепърва ще изясняват дали това е древно светилище или част от фортификация. По всичко личи обаче, че това е една силно укрепена владетелства резиденция със солиден градеж, който е типично царски. Освен укрепление, тук има действащо светилище. И като се започне от ранно желязната епоха, мине се през тракийския период, през римската епоха, от която има десетки елементи от оброчни плочки, и накрая се стига до ранно християнския период. От него на самия връх е останала малка църква. Всичко

това свидетелства за една
свещена
планина
казват археолозите.
Много е вероятно тук да е имало и некропол, смятат те. Но некрополите са най-уязвимите места в планината, където иманярската интервенция няма как да бъде спряна.
Резиденцията построена на място с голяма площ, където впоследствие се развива така наричаният в ония времена град. Той обаче няма нищо общо със съвременните ни представи за града.
Тук има истински форт, разположен върху прилична площ. Мястото обаче е най-трудният за работене обект в България, защото теренът е пресечен, отдалечен от базата, която е с лоши условия за пребиваване, пътищата са съсипани и непроходими. Което прави работата на експедицията изключително тежка и сложна.
През август започва консервирането на обекта, а след приключване на работата на терен, мястото ще се охранява от органите на реда. Което е лъч надежда, че това, което е останало от уникалната владетелска резиденция, ще може да бъде запазено.

Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
88 %
Не
11 %
Общо гласували: 16621