Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Четвъртък, 13 Август 2020г.

Търсенето в архив извежда резултати само от броевете показани по долу. *


От: До:


Моля, изберете поне един критерий за търсене.

Първият град в Европа е бил край Пазарджик

Брой: 1632 | Дата: 2011-06-07
Автор: в. Атака
Откриха, че халколитният полис при село Юнаците далеч надхвърлял селищната могила

Най-древният град в Европа е откритият през 2008 година при селищната могила Юнаците в Пазарджишко. Тези дни проучващите го археолози сензационно обявиха, че той се е оказал много по-голям от самата селищна могила. Крепостната му стена е дебела над пет метра, висока също толкова. Според учените обектът е по-правилно да бъде наричан "протоград", но той има всички белези на истинско градско устройство. Разположен е върху над 100 000 кв. м и е съществувал от ранния халколит, т.е. - някъде около 5 г. пр. Хр. Около 4700 - 4600 година преди Христа му е направено едно мощно укрепление, което частично беше разкрито през 2008 година - припомня археологът Явор Бояджиев. По думите му новото, което откриват учените тази година е, че пред крепостната стена е имало един достатъчно голям ров и пред него - още една защитна стена. "Получава се много сложно укрепително

съоръжение,
непознато в
праисторията

За такива мащаби може да говорим чак през античната епоха. Това укрепление огражда една малка част и прави цитадела, т.е. - укрепена част от селището, която е била на най-високото място. Отвън селището продължава да съществува, а в тази цитадела освен жилищни сгради е имало и обособено производствено пространство", каза Бояджиев.
По думите му - имаме класическите признаци за един град, каквито са били изградени по-късно в бронзовата епоха и в средновековието: голямо селище, укрепена част като акропол, вътре в който има освен жилищни сгради за по-висшите социални прослойки и обособен производствен, занаятчийски център.
"Всичко това ни дава основание да говорим за един първообраз на града от средновековна Европа - не чак в такива мащаби, но познат вече от няколко хиляди години по-рано", изтъкна Явор Бояджиев
Селищната могила Юнаците, наричана още Плоската могила, е на 1,5 км югозападно от село Юнаците и 6 км от Пазарджик. Тя представлява насип, в който ясно се вижда как слоевете в почвата бележат различни периоди във времето. Могилата е толкова богата на находки, че дори в неразкопаните райони около нея се виждат парченца керамика или обработени кости на животни.
Могила Юнаците е с изключително важно географско разположение в район, където от най-дълбока древност минава главният евроазиатски път от югоизток на северозапад, свързващ Егейско-Анатолийската област с Балканския полуостров и Централна Европа. Могилата е с форма на пресечен конус с диаметър на долната основа 110 м и височина 12 м.

Първото й
описание правят
братя Шкорпил

през 1898 г. в книгата си "Първобитните люде в България". През 1939 г. под ръководството на Васил Миков от Народния археологически музей - София, се предприемат археологически разкопки. В публикацията за първите разкопки В. Миков изтъква значението на могилата, като посочва, че находките са уникални не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Те показват връзките на областта с Анатолия в Мала Азия , Егейските острови , Македония и Унгария. Тази оценка се споделя и от Владимир Милойчич, който през 1949 г. в книгата си, посветена на хронологията на неолита и ранната бронзова епоха в Югоизточна и Средна Европа говори за "култура Юнаците".
Поради голямото научно значение на многопластовата могила през 1976 г. започват редовни археологически разкопки, провеждани от Археологически институт с музей при БАН, София и Окръжен исторически музей - Пазарджик. Научни ръководители са проф. Румен Катинчаров и Величка Мацанова. Проучванията обхващат цялата източна част на могилата.
От 1981г. експедицията на Юнаците става международна с участието на руски специалисти. Ръководител на руския екип е проф. д-р Николай Я. Мерперт от Археологически институт - Руска академия на науките, Москва. В резултат на българо-руските разкопки на обекта са проучени: средновековен некропол /ХIII-IV в./; селище и римско укрепление /I-IV в./; тракийско селище /І хил. пр. Хр./. През 1989 г. завършва проучването и на пласта от ранната бронзова епоха III-II хил. пр. Хр./.

Разкрити са 17
последователни
селища

съществували и през трите етапа на ранната бронзова епоха. През 2002 г. започна реализацията на нов българо-гръцки научен проект-"Западните части на Тракия през халколитната епоха-селищна могила Юнаците и нейната околност". Ръководители на екипа от Българска страна са ст. н.с. д-р Явор Бояджиев, Стоилка Терзийска-Игнатова и Величка Мацанова. От гръцка страна ръководител е д-р Йоанис Асланис.
Резултатите от 30-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Проучванията на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали предварително замислена кръгова планировка, с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състояща се от ров и дървена палисада. Проучените 42 жилища от първите два етапа на ранната бронзова епоха показват, че те са наземни,

изграждани са от
забити в земята
дървени колове

преплетени с пръти и измазани с дебел слой от глина, примесена със слама. Имали са обикновено правоъгълен план с едно и по-рядко с две помещения. Елементи от интериора са засводената пещ, зърнохранилища, площадка за сушене на зърно, подвижни каменни ръчни мелници (хромели). Открити са сечива от камък, кремък, кост, рог на елен, керамични съдове и други битови предмети. В последните осем хоризонта от този пласт, отнесени към третия етап на ранната бронзова епоха, са разкрити 9 жилища, които показват приемственост в строителната техника.
Разкопките дават ценни сведения и за погребалните практики. Открити са погребения на деца до едногодишна възраст, извършени чрез трупополагане в свито положение, в ями или специални керамични урни, поставени под пода на жилищата или под основата на пещта. При някои е открит и гробен инвентар от накити и керамични съдове.
Халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, какъвто се развива през античността и средновековието. След тези находки трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север, заяви археологът Бояджиев.

Нашествие погубило хората
4 хилядолетия преди Христа


Разкопките свидетелстват и за трагичната съдба на неговите жители. Около 4200 - 4100 г. пр. Хр. мощна човешка вълна, вероятно от вражеско нашествие, е заляла халколитното селище. То е опожарено, а хората избити. Откритите човешки скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите, в които са открити, говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели, един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва.
Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура.

Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
88 %
Не
11 %
Общо гласували: 16647